Когато се говори за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние трябва да имаме пред вид разумната воля, т.е. Божията воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея.
Когато се говори за изпълнение на Божията воля, трябва да разбираме разумния живот, който има отношение към човека В този живот действуват разумни, съзнателни закони.
Науката е успяла да разложи светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами със същите цветове, но по-фини.
Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в един гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрева, да се зазорява нещо, и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. — Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, както и физическата, само че тоновете й са по-меки и приятни. — Като излезеш от концентрирането, ти пак ще минеш през същата тъмна зона.
Двата свята
Онзи и този свят са на едно място. Дето е този свят, там е и онзи. Защо не го виждаме? — ще запита някой.
Виждаме ли чувствата, които пълнят сърцето ни? Виждаме ли мислите? Нито чувствата, нито мислите виждаме, въпреки това и едните, и другите съществуват.
Чувствата и мислите на хората, за които се говори, представят предмет на духовния и на умствения свят. Хората говорят за тези светове, без да ги виждат. те говорят и за онзи свят, но понеже не го виждат, не вярват в съществуването му. те не подозират, че светът, в който живеем, е духовният свят, т.е. онзи свят. В този смисъл онзи свят е реален, а този свят, т.е. физическият, е външна форма, опаковка на духовния.
